Сладката стратегия акции/облигации в съотношение 60/40 стана кисела

Досега през тази година инвеститор в портфейл с 60 процента глобални акции и 40 процента държавни облигации би загубил сериозните 14 процента. Това е далеч от около 10-те процента, които инвеститорите биха свикнали да печелят средно чрез тази стратегия през последните четири десетилетия, пише за Financial Times Мая Бандари, глобален ръководител за портфейлите с множество активи в BNP Paribas Asset Maangement.

Тези загуби са близо до максимума, достигнат през юни, когато загубите достигнаха почти минус 20 процента. Дали сладката стратегия „60/40“ от средата на 80-те години, която се характеризира се със стабилна двуцифрена възвръщаемост и много по-малко волатилност от инвестирането само в акции, не стана кисела?

Има причини да се твърди, че е така. Както централните банкери ни напомниха наскоро по време на симпозиума в Джаксън Хоул, Уайоминг, инфлацията се върна към нивата, наблюдавани за последно между началото на 60-те и средата на 80-те години, а паричната политика се затяга агресивно. Преговорната сила на работниците се завърна за първи път от този период, като, заедно с фискалната разточителност и фрагментирането на глобалните вериги за доставки, това е предизвикателство за структурните сили, които запазиха в продължение на четири десетилетия бичия пазар при държавните облигации.

Освен това, както в САЩ, така и в Европа, в доходността на ДЦК са калкулирани относително ниски очаквани възвръщаемости и вероятно високи очаквани загуби. През 60-те, 70-те и началото на 80-те години беше много по-добре да притежавате рискови активи, в комбинация с кеш, отколкото с облигации, като за съвременните портфолио мениджъри не е трудно да видят тези паралели.

Тази несигурна среда направи активното тактическо разпределение на активите особено важно. Портфейлите на BNP Paribas Asset Management са с кратка дюрация и неутрални към акциите през по-голямата част от тази година. Това са тактически позиции, които щяха да донесат тежки загуби в близкото минало, но бяха особено полезни през 2022 г. За нас всяко понижаване на доходността предоставя възможност да задълбочим нашата дългосрочна предпазливост по отношение на облигациите и всяко нарастване на апетита за риск беше подкана за изграждане на по-нюансирани залози върху акциите.

Трябва да се отбележи, че движенията при цените на акциите и облигациите сега са силно корелирани. Форуърдните оценки на акциите се движеха в тандем с доходността на облигациите, намалявайки с нарастването й. С други думи, по-ниската възвръщаемост на акциите през тази година се дължеше почти изцяло на по-евтини оценки, които от своя страна бяха движени от по-високи дисконтови проценти (или доходност на облигациите). Загубите щяха да бъдат още по-големи, ако не бяха високите очаквания за печалби, които остават за следващите 12 до 24 месеца.

Това е проблематично по два начина. Първо, докато акциите са по-евтини, отколкото бяха в началото на годината, оценките остават над средните и по-високи от медианните за последните около 15 години. Има няколко изключения, включително Китай и Япония. Но акциите не са повсеместно евтини, като поскъпнаха след най-ниската точка през юни.

Вторият въпрос е дали компаниите могат да осигурят очакваните двуцифрени ръстове на печалбите в по-предизвикателна макро среда, със забавящ се растеж и нарастваща инфлация, които вещаят (лека) рецесия около средата на 2023 г. Това е особено случаят в Европа, където агрегираните прогнози на анализаторите за печалбите са повече от два пъти спрямо очакванията ни. Евтиното в европейските акции изглеждат илюзорно и това остава основният ни „нехаресван“ регион в световен мащаб.

Също така си струва да се отбележи, че не всички активи с фиксиран доход са еднакви. Това лято изградихме прилични експозиции към европейски облигации от инвестиционен клас, където спредовете продължават да компенсират инвеститорите за високото ниво на дефолти. Спредовете са близки до тези от кризата през 2020 г. за европейски корпорации с най-висок рейтинг, с подразбиращ се процент на дефолти от около 9 процента, два пъти над най-лошия процент за петгодишен период и осем пъти над средния.

И все пак, необичайно за този момент от цикъла, коефициентите на ливъридж на тези компании са ограничени и спадат, лихвеното покритие е повишено, а корпоративните баланси са стабилни. Това означава, че натискът за намаляване на задлъжнялостта, който обикновено ерозира облигациите с отслабването на икономическите цикли, очевидно отсъства, тъй като компаниите навлизат в потенциална рецесия с позиции в кеш.

Всеки риск си има цена, като европейските корпоративни облигации от висок клас изглеждат привлекателни за нас в момента. Също и суровините. В даден момент както държавните облигации, така и акциите също ще изглеждат отново привлекателни – и с текущата повишена волатилност както в макро перспективите, така и при цените на активите, ние непрекъснато преоценяваме нашите средносрочни прогнози. Но с това, което знаем днес, ще трябва да видим много по-високи доходности на облигациите и по-привлекателни оценки на акциите с по-малко оптимизъм в очакванията за печалба, за да бъдем изкушени от тях.